Е, май някой е настроен на хумористичен лад? И кой дава тон? Разбира се, Мигел де Унамуно, испански писател, философ, поет, учен, родил се преди почти 150 години . „Любовта -би казал той – е дете на илюзиите и едновременно с това - майка на разочарованията”
Според иронично- сантименталния Жан Пол, който всъщност е немският писател Йохан Паул Фридрих Рихтер: „Любовта е история в живота на жената и епизод в живота на мъжа...”
Блестящият драматург и писател Уилям Съмърсет Моъм прави опити да добави малко сърказъм: „Любовта е само лоша шега, когато природата се шегува с хората,за да постигне продължение на рода”
Ако трябва да се внесе малко романтизъм, разбира се, че най-добре ще го направят французите..
Ернест Ренан, историк и философ, вдъхновена обявява, че "Любовта e истинския Орфей, който извадил човека от животинско състояние.."
Страната на Стендал пък намира друго сравнение: „Любовта е възхитително цветенце, но се изисква самоотверженост, за да отидете до края на скалата и да го откъснете...
Според екзистенциалиста Алберт Камю, трябва да се добави и нещо отрезвяващо: „Любовта е готовност, да старееш заедно с друг човек.” Съжението му е късичко, но точно.
Само че философите разсъждават доста по- пространно.
Платон, от отдалечеността на вековете твърди: „Всеки от нас е половинката от едно цяло и9 зтова винаги търси съответстващата му половинка. По такъв начин любовта се нарича жаждата за цялост и стремежа към нея.”
Франсоа де Ларошфуко, за когото афоризмите са начин на изказва така: „Трудно е да се даде определение на любовта; за нея може да се каже, че за душата - това е жажда да властва; за ума – вътрешен афинитет, а за тялото – скрито и изтънчено желание да обладаеш това, което обичаш...”
А какво казва за любовта философът и психологът Ерих Фром?
„Любовта, това е единствения разумен и удовлетворителен отговор на въпроса за смисъла на човешкото съществуване...”
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Какво мислите вие?