Чувството за малоценност на жената

Чувството за малоценност поражда:

- болезнено усещане, че си „нещо по-малко" от другите;

- впечатление, че си под нормата (много млади момичета се терзаят от мисълта, че не са като другите).

- усещането, че не си на висотата на задачата, която си си поставил или която обществото ти е отредило.

Чувството за малоценност може да се проявява само в една област (например реакция на жена по отношение на мъжете). Може да се прояви и в цялостното поведение. Най разпространените признаци са: смътно усещане, че се държиш така, „сякаш" си виновен; чувство, че си недостоен да живееш, че „другите" едва те понасят, и т. н.

Стеснителността и патологичната агресивност, естествено, са преките последици от чувството за малоценност.

Жените реагират на чувството за малоценност по следния начин:

- „компенсирайки", защото така си създават усещане за сила и за превъзходство. „Аз стоя по-долу от..." се превръща в „Трябва да направя всичко възможно, за да изглеждам нещо повече от...";

- обявявайки тотална война. Един пример: много млади момичета си мислят, че никой не ги обича, настройват се враждебно към целия свят и се държат невъобразимо арогантно

- проявявайки прекален алтруизъм. Често жени, които несъзнавано се чувстват „недостойни" да живеят, се стремят да откупят правото си на живот. Отдават се безрезервно, без да се щадят, и стигат до крайност.

Несъзнавано искат да умрат. Биха могли да кажат: „Изкупвам чувството си за малоценност, като се съсипвам заради другите." Това е така наречената ,,невроза на неудачниците";

- рухвайки тотално. Убедени в непълноценността си, много жени се озлобяват и изпадат в песимистични настроения. Самоубиват се емоционално. Самочувствието им пада до нулата. И тъй като са неспособни да предприемат нещо сами, очакват всичко от мъжете (към които изпитват неосъзната неприязън). Някои жени мислят, че са прокълнати, че са им направили магия. Тук става въпрос за особено дълбок морален мазохизъм.

Този тип жени мислят, че са неспособни на никакви успехи, и отдават всичко на „случайността".

Тези реакции се наблюдават предимно при жени, които са имали трудни взаимоотношения с майките си: майки-квачки, които злоупотребяват с ролята си, заядливи, взискателни, песимистки; майки, които задушават инициативността им дотолкова, че момичетата започват да си мислят, че са пълни неудачнички; майки, които настройват дъщерите срещу бащите им, и т. н.