Никога жените не са били така мачкани, така потискани, така близо до агонията, както в наши дни. Нашето време е най-ужасният период в цялата им история.
Привидностите са лъжовни, защото капанът е заложен майсторски. В трудовото ежедневие представителите и на двата пола изглеждат еднакво сиви и безлични. Противоборството им обаче е ненакърнено, дори е станало още по-ожесточено. Концлагерът на работата извън дома е ограден с цветя. Справедливите социални и юридически права на жените са напълно спазени, нещо повече — предлагат им работа в изобилие по цял свят. Кому принадлежи този свят? На мъжете, естествено!
Най-хитрото в този блестящо скроен номер е, че жената смята това ново положение като израз на новопридобитата си свобода. Мъжете, които желаят да видят жените заробени, могат да въздъхнат с облекчение.
Готово, хванаха се в капана! Започнаха да губят своята самоличност и неповторимост. Вътрешният им блясък и сила са обезвредени.
Можем да си зададем въпроса: не е ли „жената" заплашен от изчезване вид? Би било добре дошло за мнозина. Защото не само мъжете, тласкани от постоянно чувство за безпокойство, са се опитвали да подчинят жените. Не са малко и жените, които могат да се нарекат „анти-жени". Именно те отхвърлят собствената си женственост, презират „женствеността" по принцип, подтикват посестримите си към война срещу мъжете... но всичко това в един мъжки свят.
А жените, които се стремят да постигнат не само вътрешна, но и външна свобода и отказват да продължават да изпълняват новите повели, именно те са призвани да осъществят това трудно дело.
От тези жени може би зависи всичко.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Какво мислите вие?