Густав Климт

Нека се запознаем с Густав Климт- художник, чиято всепоглъщаща тема е Жената.

Жената- сексуален символ и негово вдъхновение

Густав Климт е роден на 14 юли 1862г. в Баумгартен (близо до Виена) в семейството на гравьор. Едва 14-годишен, постъпва във Виенската академия по приложни изкуства. В продължение на седем години, под ръководството на професор Фердинанд Лауфбергер, двамата с брат му Ернст и с Франц Мач изучават редица техники - от мозайката, до работата със стенописи. През 1880г. започват работа по първата си поръчка - четири алегории за двореца Стурани (Виена) и за потона на баните в Карлсбад. По това време стилът на Климт е придобил барокова виртуозност. 

През 1886 г. тримата младежи получават поръчка да нарисуват сцени от историята на Бургтеатер във Виена. Работата на Климт се различава чувствително от тази на приятелите му. Стилът му се отдалечава от академизма и така всеки поема по свой път. Независимо, че император Франц Йосиф връчва на Климт Златния орден за заслуги (1888 г.), три пъти отказва да одобри кандидатурата му за професор в Академията.

    

През 1897г. се учредява групата Сецесион във Виена. Водеща фигура и президент на това сдружение става Климт. Творбите му са приемани с ентусиазъм, той е обграден с почитатели и става предпочитан портретист на дамите от висшето виенско общество. Но в същото време неприкритата еротика в творбите му предизвиква възмущение. Периодично избухват скандали, какъвто е случаят с картините му за Университета: "Философия" "Медицина" и "Правосъдие".

    

Достопочтените професори протестират срещу онова, което според тях е в противоречие с общоприетите норми. Дълго време Климт търси отговор на вечния въпрос за принципите на човешкия живот. Така открива пътя към едно утопично видение, което споделят и останалите сецесионисти: спасението на човечеството посредством уникалната сила на изкуството и любовта. На това тяхно убеждение е посветена изложбата през 1902г., която се превръща във възхвала на Бетовен. Климт прави своя Бетовенов фриз, вдъхновен от последната симфония на Бетовен. С това свое произведение той прави решителна стъпка към модернизма. Този фриз обаче се посреща с войнствена враждебност. Фигурите се смятат за отблъскващи и изложбата се оказва пълен финансов крах. Често повтарящите се елементи на златото имат различно значение в творбите на Климт.

   

В началото то бива използвано, за да подчертае сакралното магическо свойство на някои предмети, а по-късно оцветява одеждите на своите фатални жени в злато, засилвайки тяхното значение. Кулминация на "златния" период е картината "Целувката" (1907-08г.).

Доскоро доминиращата жена в творбите му е вече в подчинение на мъжа, отдава му се, потрепва чувствено през свободно падащите гънки на дрехата. Модели за тази картина са самият Климт, обгърнал здраво своята любима Емили Фльоге. През 1909г. Климт посещава Париж и открива творбите на Тулуз-Лотрек и фовистите. Тези срещи го вдъхновяват и отключват в него калейдоскопичния стил на последните му работи. В търсене на нови средства, той се обръща към японското изкуство. Творбите му са създадени в съвършено нов стил и се посрещат с неподправен възторг.

    

    

Жените са все така сексуални символи, но много по-невинни и по-откровено чаровни от фаталните жени или жените-вамп, приличащи на кукли.

   

Пейзажите на Климт постепенно излизат от стила на гоблените и мозайките и се насочват към композиции, напомнящи кубизма. Растителност, архитектура и вода са трите елемента, които обича да съчетава, като израз на стремежа му към хармония.

   

През 1917 г. Климт е избран за почетен член на Виенската и Мюнхенската академии. На 6 февруари 1918 г. получава инсулт и умира, оставяйки множество незавършени картини. Ако действително има художник, чието изкуство е изцяло еротично, то тава е Густав Климт. Жената е негова всепоглъщаща тема: рисува я гола или покрита с пищни одежди, рисува я в движение, седнала, легнала, във всички възможни пози.

      

    

Подобно на Роден, с когото споделя тази страст да изобразява жената във всичките й настроения, по време на работата си в студио винаги се нуждаел от поне два-три голи модела. Климт никога не прави свой автопортрет. Скромно заявява: "Не съм интересен като обект за картина. Всеки, който е любопитен да научи нещо за мен като за художник, което е единственото интересно, ще трябва внимателно да се вгледа в картините ми и да се опита да разбере от тях какво представлявам и какво искам".